Всеки човек се стреми към щастието.Повечето хора не го достигат,а някой от късметлиите,които се докосват до него,много бързо го губят.Цял живот го търсим,гоним,споделяме го с някой и…пак отначало.

Аз не съм учила много и не се имам за мъдър човек.Не съм и живяла толкова,че годините да са били мой преподавател.Не,но…съм преживяла доста.И хубаво и лошо,и красиво и грозно,и любов и омраза,и приятелство и предателство…Бях млада,здрава и енергична.Сега съм на 39 години,парализирана и неспособна да се грижа сама за себе си.

Въпреки това,останах комуникативна и общителна и…добре,че имам компютър,интернет и слава на Бог,че макар и ръцете ми също да са засегнати,се справям с   клавиатурата и мишката.

Покрай всичко това,общувам с повечето от старите си приятели,а също създадох много нови приятелства.Пиша си,чувам се,виждам се с хора от различни краища на България и света.Аз споделям с тях моите вълнения,те с мен техните…и…стигнах до тъжния извод,че хората са нещастни.Че не са удовлетворени от живота си,че не харесват работата си,че са мечтали за едно,пък то станало друго...

Ако ви разкажа как живеех и какво притежавах преди, ще ви прозвучи странно,като допълня,че аз също бях нещастна.Със сигурност ще се изсмеете,защото отстрани животът ми беше,като приказка.Затова и повечето хора не ме разбират и се чудят откъде ми дойде тази депресия./да поясня за тези,които не ме познават : парализата ми се дължи на гръбначномозъчна (височинна) травма на ниво С4,С5.На 28.02.04год,след тежка депресия,скочих от 9ет./

Вече 13 год съм парализрана.Имах достатъчно време да мисля и да премислям живота си.В началото,когато осъзнах,че преди съм била НЕщастлива ми стана тъжно и дори си поплаках.След разтоварващите и пречистващи сълзи,се успокоих,та нали сега НЕ съм нещастна.Трудно е за разбиране,имайки предвид каква съм била и как съм живяла преди и каква съм сега и как протича един мой ден.Но е така.Защо ли?

Не мислете,че ми харесва да седя в една стая,в едно легло между 4 стени в продължение на 13 год.Неее!Искам да стана,искам да вървя,искам да бягам,искам да скачам,искам да танцувам,искам да плувам,искам да работя…искам!!!

И вярвам,че отново ще мога да правя всичко това.Но ето защо съм спокойна,уверена и щастлива.Причините са две.Първо,открих,по-точно опознах Господ,и второ,открих какво Той ми е отредил като мисия.

Знам,че тези,които са Го приели,ме разбират напълно.Знам също,че тези,които мислят,че оправляват живота си и,че всичко,което постигат,го постигат сами,правят гримаси и се чудят защо изобщо четат това.Нали?
Но е така,повярвайте ми!Това е формулата на ЩАСТИЕТО…Пробвайте и ще се убедите!

Бъдете благословени!!!Амин!

              Чечи

Препатила е Чечи, но това й е помогнало да започне да преосмисля живота си и да промени ценностната си система. Тя е открила формулата на щастието и съм сигурна, че отново ще ходи, тича, плува... Защото вярва, защото ще го цени, защото ще има какво да предаде на хората около себе си.
Поздрав, Цвети!

Да,така е!Добре е,когато се учим от грешките си :)

https://www.youtube/user/osipovalexeyilich