Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.10.2014 16:09 - Приказка за Брук
Автор: cvetivalkova Категория: Други   
Прочетен: 865 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 13.02.2015 15:08

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
image

Ще ви разкажа една приказка за любовта,страха,борбата, надеждата,щастието и…. още нещо…

По канал TLC гледах филм,за едно момиченце на име Брук,което е с непознат досега синдром,при който човек не расте и съответно не старее.Представиха целия живот на детето,от момента на раждане,до момента на заснемане на филма.Родителите,трите сестри на Брук,бабата,дядото,а също и близки на семейството,участваха в него,като споделиха свои преживявания с нея.Всъщност по време на снимките,тя беше навършила вече16год,но изглеждаше,като 7месечно бебе.На вид,на ръст и на тегло,беше,като малко ококорено бебче.Брук не говореше.Тя плачеше и издаваше звуци,показваше емоциите си.Усмихваше се,когато беше доволна и мрънкаше и се кривеше,когато имаше проблем или нещо я притесняваше.

Показаха ни как протича един неин ден.Какво се случва,когато се наспи.Как я мият,как слагат памперса и,как я обличат,как я хранят. Брук се хранеше,чрез специална тръбичка,която беше в коремчето и /тя няма способност да преглъща,и затова се налага такъв вид хранене/

 Показаха,как се забавляват,като пазаруват дрешки за момичето. Майка и,и купуваше такива,които  са неин размер,но са подходящи за тийнейджър,с думите : „Та тя е на 16години,и не е честно спрямо нея,да я обличам,като бебе…“

Споделиха с нас,как я приготвят за училище.Да … УЧИЛИЩЕ! И аз в първия момент  реших,че не съм разбрала правилно.Но след малко,я видях усмихната в жълтия училищен автобус,и разбрах,че в другите държави имат училища,дори за дечицата с тежки увреждания.

Ходейки всеки ден там,тя получаваше знания и умения,подходящи за нейното умствено и физическо развитие.Учеха я да се изразява /по нейния си начин/ така,че околните да я разбират и да са и в помощ.Става въпрос за специална програма,създадена единствено и само за нея.И всичко това,се поднасяше под формата на игра. Брук,изглеждаше много доволна.Показаха ни,как протича музикалният час.Тук вече,малката беше в компанията и на други дечица,като всички бяха с различни увреждания.Възпитателките  свиреха и пееха.В малката ръчичка на Брук имаше дайре,което тя държеше с помощта на нейната учителка,и подрънкваше в такта на песните,отново с нейната помощ.Наблюдавайки това шумно и леко нескопосано представление,аз се просълзих от умиление,виждайки как греят лицата на децата и колко щастливи са в този момент.

Докато Брук беше на училище,майка и имаше време за домакинството и за другите си три дъщери,две от които са по-големи от нея.Таткото,като глава на семейството,работеше много.Той сподели,че всичките му колеги са наясно с положението вкъщи и,че ако се наложи да отсъства,винаги може да разчита на тях.Майката също работеше,като графичен дизайнер,но само два пъти в седмицата.

Момиченцето,беше преминало през множество медицински изследвания,родителите му също.Лекарите се мъчих,а вероятно все още се мъчат,да открият,на какво точно се дължи този синдром,който нарекоха Х синдром.Разбраха,че не е наследствен и се успокоиха,че няма опасност другите им дъщери,да го предадат на своите деца.

Бабата,която живееше отделно,но активно участваше в живота на семейството,каза пред камерите,че според лекарите,Брук няма да живее дълго.

Когато била на 5годинки,тя заспала и спала непробудно цели 2 седмици.Не е била в състояние на кома,просто си е спяла.След направения Ядрено магнитен резонанс,специалистите са казали на родителите и,да се приготвят за най-лошото.Бил е най - кошмарният период в живота им.Но…. Брук се събудила,и след още няколко дни наблюдение в болницата,се прибрала вкъщи.

Всички много я обичаха и обгрижваха.Дори една от каките и,беше напуснала колежа,т.к. се е намирал много далече от дома им,и се записала в по-близък такъв.Малката също ги обичаше безкрайно.И ако не се люлееше в любимата люлка в стаята си,щастлива и усмихната,то тя задължително беше в нечии прегръдки.

Родителите,ни разказаха за това,как се е променил живота им след раждането и.За трудностите,за болката,за страха от неизвестността.За това как живеят ден за ден,без да могат да планират бъдещето си.

Реших да споделя тази история с вас,за да може и вие да се докоснете до магията,която аз усетих.Те не се оплакваха,не се питаха защо …Разбира се,като за филм,всичко беше представено в по-светли краски.Нормално е!Но фамилията наистина изглеждаше щастлива.Наричаха малката специална и вярваха,че изследването и проучването  на нейния синдром,ще доведе до нови медицински открития . Вярваха,че не случайно се е родила такава и,че не случайно точно те са нейното семейство.

Така,цялата история се забули в магията на приказка.Една прекрасна приказка,чийто край все още се пише и…….надявам се да е щастлив!

                Цветелина Вълкова /Чечи/

 imageimage

+V





Гласувай:
1



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cvetivalkova
Категория: Други
Прочетен: 26045
Постинги: 8
Коментари: 7
Гласове: 13
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031